Тихият убиец на мечти

Времето - каква странна величина е Времето!
Тъй важно за нас, а стои си безмълвно на заден фон,
И не напомня за себе си дори и с тихичък тон.
Ние го виждаме само когато ни трябва,
Но истинската нужда на нас вечно убягва.

Пари, коли, имоти в главите ни всяка минута,
Не виждаме стойността на истинската валута.
Тази валута, която на нас ни е дар,
А се разпореждаме с нея без никаква жал.

Царе е имало и ще има и за напред,
никой не ще се изплъзне щом дойде му ред.
Всеки драпа в тоз живот да стане голям,
а не разбира - това е само смътен блян.

И когато дойде часът започва всеки един да се кръсти,
защото не усетил е времете как изплъзва се - катo пясък през пръсти.
Бавно и неумолимо то върви си в една посока,
и не отстъпва ни стотна в обратна насока.

Стремглаво летиме ний всички към мрака,
прививайки под тежеста на мечти за слава гръбнака.
Но от живота, времето, краде ни то ценни минути,
без ние да можем да разберем го - хора надути.
Като бирник ухилен пред новият данък,
Бавно изгася Кронос и последният пламък.

Тези редове бяха вдъхновени от часовникът на снимката. Часовник, който аз гледах над 30 часа и ми се струваше, че всеки час изтича по-бавно от предходния. Не забравяйте, времето е единственият ‘ресурс’, от който не можем да си ‘спечелим’ повече от колкото ни е отредено. Отделяйте време на близките си, ходете бавно и оглеждайте света около вас. Спрете да помиришете цветята или да напсувате някой от сърце. Бъдете щастливи и удовлетворени от това как си ‘харчите’ времето.