Къде е снегът?

Време за четене - 7 минути

Времето беше прекрасно, а липсата на трафик направи пътя още по-лек.

23.02.2020 - Неделя

06:28ч

    Отварям очи в нормално за мен време, но не бързам да скоча от леглото, както правя във всеки друг ден. Предстои ни пътуване и искам Алек и Петя да поспят още малко - ще се излежавам още час.

7:30ч - вече всичко е по старо му

    Първото нещо, което правя след като стана е да сложа вода да заври за сутрешния чай. Докато стигна до кухнята чувам, че Петя се е събудила и е нетърпелива за предстоящия ден. Пускам музика и започваме с бърза тренировка докато чакаме чаят. Следва събуждане на Алекс, душ, закуска и към 09:00ч започвам първият курс с багаж към колата.

    С отварянето на входната врата ме лъхва топъл ветрец. Слънцето грее силно и се чува в далечината чуруликане на птички - „Малък Сечко” е благоприятен за пътуване. Не минава и половин час и вече сме на изхода на Варна.

11:30ч

    Пътя минава леко поради липсата на трафик и преди да се усетим пристигаме във Велико Търново. Паркирането в центъра се оказва изключително трудно, но всичкото обикаляне накрая си струва. Петя прави бърз шопинг тур и след като си купува блузка и яке посещаваме нашето любимо заведение извън Варна - ресторант „Щастливеца”. Хапваме и отново сме на път. След Габрово се отбиваме по пътя към местност Узана и започва изкачването - предстоят ни около 900 метра денивелация в оставащите 25 километра път. Пътят е асфалтов, минава покрай няколко малки населени места и е достатъчно широк да се разминат две превозни средства. С всяка изминала минута надеждите ни за сняг намаляват и разочарованието нараства. Фактът, че температурата на въздуха е около 13 градуса също не помага. Километър след километър земята е суха и не се вижда следа дори от топящ се сняг. Подминаваме село Зелено дърво (13км от Габрово) и „О, чудо!”. Пред нас се открива една малка купчинка топящ се сняг. Това помага на надеждите ни да се възвърнат - явно все пак е имало сняг преди няколко дни. Изкачваме се още няколко километра нагоре по пътя и вече се виждат малки петна от мръсен сняг в страни от пътя. По върховете на отсрещните хълмове също се белее нещо и плахи усмивки започват да се прокрадват по лицата ни. На 4км от хижата пътят се разделя и устите ни зейват от изумление - направо е пътят към хижа Узана, който е напълно сух, а в дясно е отбивката за хижата, към която сме се запътили и са натрупани огромни снежни преспи.

Прекрасното чувство когато след 300км изпичащо слънце видиш първите признаци за сняг <3

    Не минаваме и 100 метра на вътре в снега, когато пред нас се задава колона от 4 коли. Докато ни правят място да се разминем втората кола засяда напреки на пътя. Шофьора прави опит да се измъкне, но пряспата, в която се намира е твърде висока и гумите му почти нямат контакт със земята. Докато ни разкажат, че това им се случва за трети път вече едната джипка е успяла да се завърти на тесният път в обратна посока и се подготвя да издърпа заседналата кола. Излизам на заден по завоите и след минута колоната от коли ни подминава в посока Габрово. Потегляме отново в индианска нишка и не спираме да се дивим на чудната гледка. Земята около нас е отрупана с пухкав сняг и не му се вижда краят. Няколко минути нагоре по пътя се намира къща за гости „Хлебна”. Съдейки по паркинга явно е пълна с гости. Продължаваме по лъкатушещият път и не след дълго подминаваме изоставена сграда след което вече я виждаме.

Табела разказваща за създаването на хижата.

16:30ч

Паркираме колите от двете страни на снегорина, само там е свободно и преди да започнем да разтоварваме багажа решаваме да огледаме базата. Хижа „Партизанска песен” е на един етаж и е сгушена в снега. От комина се издигат облачета пухкав дим, подготвяме се за топлината и приятния аромат на припукващ огън. 

Петя прекарваше често време пред камината с чаша чай в ръце.

Влизаме от към ресторанта, при което ни посреща едра жена с грееща усмивка на лицето - това е едната от снахите на хижаря, която веднага ни настанява. Стаята ни е топла и чиста обзаведена с най-необходимото. Голяма закачалка на стената, двойно и единично легло, две нощни шкафчета и стол. Парното е усилено и на всяко легло към завивката има оставено допълнително дебело одеяло и комплект хавлии за баня и лице. Връщам се до колата да внеса багажа в стаята и изпитвам неописуемо удоволствие на всяка крачка чувайки пукащият под краката сняг. Връщам се с няколко сака, а Петя вече е подготвила Алекс със зимния му ски екип. 

Докато вървим към пързалката на места рязко пропадаме до коляното и осъзнаваме колко дебела всъщност е снежната покривка.

Зад люлките и детската площадка има малка стръмна писта, а пред входа на хижата три 
шейни, които ни подканят да ги покараме. Качваме децата на шейните и започва бясно спускане по пързалката. Минава малко време и решаваме, че децата са „изморени” - време е възрастните да се позабавляват малко. Качвам се на едната шейна и отпрашвам с „мръсна газ” надолу по баира. За щастие успявам да спра точно в края на пистата, защото следваща спирка надолу по баира е ... Габрово.

17:50ч

    Фактът, че сме мокри не ни пречи, но намаляващата слънчева светлина ни прекъсва забавлението и поемаме обратно към хижата. Протягащите се към нас огнени езици ни стоплят бързо и започваме с разопаковането на багажа. Сякаш на магия времето излита докато подредим всичко в стаята и е дошло време за вечеря. На таблото с тебешир е изписано какво предлагат за деня:

Пилешка супа

Супа от горски гъби

Зеленчукова супа

Зелена(спаначена) супа

Боб чорба

Зеле с ориз

Суджук

Печена сланина

Шопска салата

Отделно  има и меню, от което почти всичко е в наличност и може да се поръча. Вечеряме тихо и спокойно, докато децата не разбират, че има още едно семейство настанено с дете на тяхната възраст. Започва бясна игра, гонене из коридорите, ритане на топка и каране на колички докато не прибираме децата по стаите по-късно. Следва къпане, приспиване и можем вече да се отпуснем. Сядаме в празния ресторант край запалената камина, отваряме вино, мезета и сирена, и започва играта на белот до след полунощ.